През август 2022 г. Младежкият съвет към УНИЦЕФ България и U-Report България обявиха младежки конкурс за есе на тема „Моят опит с климатичните промени и замърсяването на околната среда“. Интерес проявиха млади хора от цяла България и отвъд, споделяйки своите уникални преживявания и мисли по може би най-големия проблем, стоял някога пред човечеството.
Радостни сме да споделим творбите на петимата победители. Тук ще прочетете есето на Рая Колева, отличенo с II място във възрастова група 14-18 години.
Който не иска в своя дом пожар,
той трябва навреме да потуши искрите.
Алоис Ирасек, чешки писател
Наводнения, пожари, топящи се ледници, засушаване, глобално затопляне, замърсяване, обезлесяване… Климатът се изменя пред очите ни по-бързо, отколкото си мислим. Промените, които преди са настъпвали за хилядолетия, сега се случват само за няколко десетилетия. И докато искрено се радваме на второто, то е от осезаемо значение да започнем да полагаме усилия да променим и първото. За да имаме бъдеще.
Като дете, израснало в Калифорния, си спомням ясно няколко пожара, които през годините са засягали различни части на щата, но трябва да призная, че не бях напълно готова за първата си среща отблизо с огнената стихия. Беше пролет, но небето бе оранжево и миризмата на изгорели дървета пълнеше града. Пушекът се промъкваше и в най-малките ъгли, парченца пепел падаха бавно от небето като нежни снежинки. Календарът показваше едно, но навън нямаше и спомен от пролетта. Беше невероятно трудно да се диша. Въздухът – тежък и плътен, се стелеше навсякъде. А всъщност, както по-късно щях да науча – огнищата се промъкнаха и в спомените ми. Едва ли някога ще забравя как за два месеца станах свидетел на толкова опустошителни разрушения, колкото не бях виждала през целия си живот.
По стечение на обстоятелствата това беше най-лошото, което се случи на моето семейство, но за три от приятелки ми ситуацията не беше толкова проста. Пожарът бе толкова наблизо до тяхната конюшня, че трябваше тя да бъде изпразнена в средата на нощта. Когато се видяхме, разказаха как поради близостта на пожара, усещали топлината така, сякаш са пред отворена гореща фурна. Някогашното място, прегърнато от зелени хълмове, почерня като въглен, покрито с мъртви растения.
И преди някой да си помисли, че за тази част на света това е нормално… не, не е. Наистина, в района, в който живея винаги е имало пожари, но проблемът е как броят им се увеличава през последните няколко години. До началото на септември 2022 г. близо 45 000 горски пожара са опустошили около 6.2 милиона акра само в Калифорния. Трудно ми е дори да си представя колко много животи са били унищожени или преобърнати на 180 градуса като следствие от пламъците, които властват над техните домове. Пожарите водят до обезлесяване, това на свой ред допринася за глобалното затопляне, което пък рефлектира върху климата и така се създават предпоставки за нови пожари… Въртим се в омагьосан кръг, в който дори и мислите тежат от гъстия дим.
А аз не искам това. С цялото си сърце не искам никога повече да виждам травмиращата гледка на гробището от овъглени растения, останали на местата, над които огнената стихия е взела надмощие. Не искам всемогъщата сила на водата да помита всичко, което хората са градили през целия си живот, така както преди месец наводнения опустошиха част от България. Не искам да мисля, че бъдещите ми деца няма да видят красивите места, които аз съм виждала…
Ако можех, щях с най-нежния конец да зашия дупките в озоновия слой, да размахам вълшебна пръчица, за да вдъхна живот на изчезналите видове животни и да замразя обратно разтопените ледници. Признавам си, светът на порасналите, лишен от вълшебства, понякога съвсем не ми харесва, но нямам избор, освен да живея в него. Е, и да го променям, разбира се! Мога ли сама? Вероятно съвсем сама – не, но можем заедно. Всички ние. Аз, семейството ми, приятелите, съседите, големите фирми и корпорации. Заедно! Всеки, независимо от възрастта и позицията си в обществото може и трябва да се грижи за планетата. Наша е отговорността да запазим Калифорния, България, и всяка друга точка на Земята.
Трябва да осъзнаем, че колкото повече фабрики замърсяват този живописен свят, толкова повече животи ще бъдат засегнати; колкото повече нараства незаконната горска сеч, толкова по-малко ще са пречките природните стихии да властват над местата, на които живеем. Но процесите са обратими - колкото повече домове се насочат към използването на зелена енергия, колкото повече оценим и пестим водните ресурси, колкото по-често рециклираме, колкото повече дървета засаждаме, колкото повече фабрики намалят вредните емисии от производството си, колкото по-често предпочитаме велосипеда, пред автомобила, толкова повече ще допринесем за това да имаме по-чисто и сигурно бъдеще. Още не е прекалено късно, достатъчно е всички заедно да обединим силите си. Няма да е лесно но вярвам, че ще спасим планетата! Можем, нали?
Вижте още есетата на:
Стоян Андреев, отличенo с I място във възрастова група 14-18 години: "За да не забравим цвета на зеленото"
Мирела Петрова, отличено с III място във възрастова група 14-18 години: "Крехките крила на надеждата"
Аляра Тасим, отличено с I място във възрастова група 19-24 години: "Моят опит с климатичните промени и замърсяването на околната среда"
Ирина Ботева, отличено с II място във възрастова група 19-24 години: "Моят опит с климатичните промени и замърсяването на околната среда"
